Наркозависими младежи търсят спасение в Църквата. В продължение на 15 години те намират опора в отец Георги от Варна.
Към храма "Св. Цар Борис" вече цели 15 години действа Православният център за духовно обгрижване на наркозависими. За това време оттам са минали над 200 души. От тях над 180 са се излекували и са оставили наркотиците. В трудния път им помагат 20-тина души, сред които четирима отговорници - бивши наркомани.
Камен е на 30 години.
Пациентски организации се обявиха категорично против закриването на Националния център по наркомании.
Те са категорично несъгласни относно проектопостановление на правителството, по предложение на Министерството на здравеопазването, за вливането на Националния център по наркомании в Националния център по обществено здраве.
Проектът на здравното министрество не предвижда намаляване на бюджета на Центъра по наркомании.
Пац
Скъпи, братя и сестри, във време, като днешното, на нравствена развала и идейна безпътица, първи жертви падат младите хора. Държавата е в социална и идейна криза, обществото не е в състояние да генерира положителни модели на поведение, които наистина да увлекат членовете му, да ги накарат да се почувстват щастливи от живота си, с цел и посока, съпричастни на нещо красиво и истинско. А и да създаде подобни модели, не е в състояние да мотиви
Казвам се Георги Кацаров от Пловдив и съм на двадесет и три години. Започнах да употребявам хероин венозно преди две години. Научих за Православния Център за Духовно Обгрижване на Наркозависими “Св. Боян Енравота” във Варна чрез организация “Майки срещу дрогата”. Преди да дойда тук бях в клиниката в град Раднево, но там разбрах, че не мога да се справя чрез средствата, които лекуващите ми предлагаха. В този Център, за разлика от Радне
Казвам се Любомир Цветанов Кръстев, на 25 години съм и съм от Плевен. Всичко започна с пушенето на трева. Тогава бях на 15 - 16 години. Просто исках да видя какво е. Наистина ли действа отпускащо, наистина ли падат задръжките, наистина ли може да те накара да се смееш? Тогава търсех точно това, въпреки че не си го признавах. Изпуших първата цигара. Стана ми лошо, имаше гаден вкус, но се смях като животно, т.е. без никакъв контрол и разум, и най-веч