Титяна от гр. Павликени: Животът ми предложи възможност да общувам и опознавам много хора – и в училище, и в Дома, където живея

Автор: Титяна от гр. Павликени | 20.08.2017



Следният текст е мотивационно писмо, с което Титяна от гр. Павликени, заедно с допълнителни документи, кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество" 2017. Целта на конкурса е да подпомага младежи в неравностойно положение, желаещи да учат висше образование. Всеки, който желае да помогне за следването на Титяна, може да види как би могъл да го направи следния адрес - http://milostiv.org/text/758

Като малко дете си мечтаех да стана известен журналист. Представях си как интервюирам преуспели в своята професия хора. Възрастните около мен обаче ми казваха, че няма как да стана журналист, след като съм толкова притеснителна и свита. За журналистиката трябва говорене, а аз обичам да слушам. Обичам и да наблюдавам хората и света около себе си. Често си правя преценки, кой какъв човек е, какво да очаквам от него. В себе си изпитвам гордост и радост, когато разбера, че съм познала и бъдещето е потвърдило моята преценка. Понякога греша, но и това е интересно. Свързано е с опознаването на различни хора с различни характери, реакции и преживявания. Наблюдавам и себе си. Усещам, кога се чувствам свита и кога се „отварям”.
 
Растейки, все повече обичам да общувам. Животът ми предложи възможност да общувам и опознавам много хора – и в училище, и в Дома, където живея. Обичам, обаче, онова общуване, при което по-голямата част е слушането. Неслучайно имаме две уши и една уста. Такава е и пропорцията в предпочитаното от мен общуване – по-малко говорене, два пъти повече слушане.

В 9 клас в часовете по психология разбрах, че това е основен принцип в работата на психолога. Слушане като подкрепа, като даване на положителна емоция. Така разбрах, че тази професия е много подходяща за мен. Желая да съм добра с хората, да им помагам в трудни моменти, да им подавам ръка, когато имат проблеми.

Представям си, че като завърша психология, ще  работя като психолог  в училище, Дом,  ЦНСТ или Защитено жилище. Децата, на които ще помагам, ще имат нужда от внимание, добра дума и разбиране. Ще са пострадали от нещо – без родители или от много бедни семейства. Аз ще имам търпение да ги слушам, да ги съветвам, да ги успокоявам, да им давам сигурност и увереност в себе си. Знанията по психология ще ми помогнат да опознавам по-бързо техните характери и реакции, да знам, как биха постъпили и какво е най-доброто за тяхното развитие.

Днес искам след завършване на училище да продължа своето образование в университета, специалност „Психология”. Мога да съм толерантна към хората, да ги разбирам и да съпреживявам. Имам  натрупан досега жизнен опит, който ме направи по-силна и борбена.  Знам, че съдбата ми зависи от мен, бъдещето е в моите ръце!

Снимка: pixabay.com