Добротворчество - Паулина: Ако не дам всичко от себе си ще похабя дарът, даден ми от Бог

Високо ерудирана дама – добре облечена, широко скроена и готова да помогне с каквото може. Така си представях бъдещото си аз, когато бях в детската градина.

За мен е странно да не желаеш да следваш във ВУЗ. Все пак всичко, което правим в този живот е да се учим. Средното образование в България е безплатно, за наше огромно щастие, но не е достатъчно за водене на пълноценен живот в ерата, в която сме. Най-често заеманите позиции от младежи, решили да прекъснат образованието си след дванадесети клас са от типа на сервитьор, продавач-консултант и строител. Обикновено зле платен труд, който изисква механично извършване, а не креативност. С развитието на технологиите тези позиции прогресивно намаляват. И това е напълно естествено и нужно.

Това, което ни разграничава от останалите животински видове е умението ни да фантазираме. В случай на неблагоприятни условия животно би се оставило да умре. Ние създаваме оръдия на труда и строим заслони, с което преобразуваме реалността по подобие на фантазията си. Също така хората считаме задоволяването на повечето си физиологични потребности за неизбежно препятствие, вместо за основна функция на съществуването както четириногите. За да „спечелим“ време за проучване на чудатия ни свят, вглъбяване в себе си или обменяне на идеи в разговор, създаваме перални, съдомиялни, автомобили, промишлени роботи, телефони и изкуствен интелект. От това си вадя извод, че постепенното изчезване на некреативните длъжности е следствие на видовете ни характеристики. (Повече информация по темата може да бъде прочетена в книгата „Фантазиращото животно“ на Хосе Ортега И Гасет).

„Креативността е интелигентност, която се забавлява“ –Алберт Айнщайн.

Колкото повече намалява чувството за сигурност в общност, толкова повече се засилва фантазията. 

Със скорошната пандемия и избухването на война в Европа, сред обществото се наблюдава популяризиране на теориите на конспирациите и фалшивите новини. Считам това за тъмната страна на въображението.

Това е проблем, на който трябва да се обърне внимание, тъй като дава път за манипулиране на масите за неморални цели и съответно застой или падение на цивилизацията. Липсата на обща култура, придобивана в средните, но най-вече във висшите учебни заведения, би могла да бъде фактор за този тип изкривяване на представата за реалния свят. Има случаи, в които изглежда, че образованието не е било от помощ в това отношение. Това обаче не анулира увеличения шанс за помъдряване, който университетите предоставят с достъпа до разнообразни източници и предизвикването на по-задълбочени размисли.

Реших да следвам във ВУЗ, защото за мен образованието е ценност. Получаването на нови знания винаги е забавна дейност, а ако човек наистина се забавлява с живота си, за мен е преуспял. Също е и полезна дейност. От най-голяма полза е за учещия се. Той получава удоволствие и чувство за осмислен живот, тъй като е полезен. Най-близките на образования също са силно повлияни. Те получават интересна информация без особено развитие и всички придобити умения на индивида са на тяхно разположение. Общността – познати, населено място, държавата – печели личност, която ще взима осведомени решения и ще заразява околните със страстта си. В известна степен ще доведе до прогрес.

Образованието е необходимост. От финансова гледна точка, както вече споменах, дори и работата с фантазията да не се цени достатъчно в момента, прогнозите са на нейна страна. Ако не дам всичко от себе си, за да развия заложбите си, ще изневеря на принципите си и ще похабя дарът, даден ми от Бог.

Желанието да се образовам е и въпрос на възпитание. Преди да ми се наложи да напиша това мотивационно писмо, не се бях замисляла защо съм пожелала да продължа да уча след завършване на училище. Считах го за част от естествения ход на живота. Дори и да се наложеше да се отложи, знаех че рано или късно ще стигна до вратите на университет или академия. Майка ми винаги ми е повтаряла, че ако разполага с време и средства, би посещавала университет до края на силите си.

Избрах да следвам Графичен дизайн и фотография, защото съчетава страстта ми към изобразителното изкуство със съвременните технологии и търсения на пазара на труда.

Макар че миналата година, когато записвах специалността, не бях убедена дали е правилната за мен, след два семестъра на динамично развиване на силни страни и недостатъци, съм убедена че е добра стъпка към постигането на мечтата ми.

Изобразителното изкуство, както всички изкуства, е тясно свързано с философията и изявяването на подсъзнанието. Отличителното за него е, че докато например музикалното изкуство може да се похвали, че най-директно въздейства на емоциите на слушателите, изображението пък го прави най-бързо. 

Графичният дизайн е визуално изкуство. Стреми се към моментална и масова комуникация. Силното му въздействие върху съзнанието и подсъзнанието на маса зрители прави професията отговорна и обществено значима. Особено със съвременния преход от текстова към визуална комуникация.

Изучаването на фотография паралелно спомага за по-бързо схващане на композиционните принципи, тоналния контраст, улавянето на същественото. При професионалното реализиране дава възможност за по-голяма свобода на изразни средства, без задължително търсене на партниращ специалист или по-добро сработване, заради получените общи познания за занаята.

Все още не съм решила към кой сектор на графичния дизайн да се ориентирам. Дори не знам дали творческите ми търсения няма да ме отведат до различна сфера от изобразителното изкуства.

Сигурна съм, че искам да научавам още повече за човешката същност и себе си. Да синтезирам наученото в креативен ответен отговор. Да съм опора, а не подпираната. Да възпявам съвремието и да го критикувам. Да се доближавам все по-близо до недостижимата перфектност.

Photo by Domenico Loia on Unsplash