Богатството да учиш в духовна семинария: разказ от един семинарист

Автор: Александър Иванов | 20.08.2016



Преди две седмици възпитаника на Пловдивската духовна семинария Александър Иванов – Максенций публикува трогателно съобщение във Фейсбук, което показва богатството да учиш в такъв тип учебно заведение и да отдадеш живота си на Бог. Искреността и болката на момчето докосват читателите и текста за кратко време бива публикуван в множество български медии. Милостив също се присъединява към тази група и споделя поста на Александър в оригинал.

„Църквата няма кадри, които да я крепят, затова, драги, се обръщам към Вас.
Тази година има много малко кандидати за семинарията. От година на година тя увяхва, тъй като младежта не се ползва от нея. А тя, семинарията, за какво служи и има ли нещо полезно, което можем да извлечем за пет години от нея? Нека разгледаме какво беше в моя случай.

Когато татко ми сподели, че има желание да ме прати там, в Пловдивската семинария, аз реагирах малко учудено, защото ми стана странно как така ще ме пусне сам в Пловдив (Този голям град, пълен със своите плюсове и минуси). Първоначално не се съгласих…представях си семинарията като някакъв ад с много строг режим. Но си казах, че щом е Духовно училище няма да сбъркам. Помислих, сетне му съобщих съгласието си! Той остана доста зарадван! Стегнахме се и отпътувахме към бъдещото ми място.

Реално първата седмица ми беше доста чуждо мястото и не предполагах на колко неща ще ме научи животът живян тук. С всеки изминал ден имах чувството, че буквално тъпея. По-късно се запознах с новите си съученици и всичко беше доста красиво. Всеки там е готов да помогне на другите по всякакъв начин. Винаги има някой, който разбира по-бързо учебния материал от друг, и той винаги полага усилия, за да помогне на останалите да разберат преподаденото. Тогава се видяхме и с Ректора на семинарията – един човек и духовник с богат житейски опит, гостоприемен и готов да отдаде душата си за своите чеда (ученици). Тази година съм в 5-ти курс, в класа на Г-н Кяйчев, също доста отдаден човек! Радвам се, че съм тук и ПРИЗОВАВАМ ВСЕКИ, който иска да вкуси красотата на семинарския живот, да постъпи в Пловдивската Духовна Семинария. Няма да сбърка, а напротив – ще види как красотата му ще го плени, ще бъде най-добре подготвен за служител на Светата ни Църква и на Отечеството ни.

Разбира се нашият живот в семинарията е предимно учене, но не само. Тук се научаваш да живееш пълноценно и разумно! В семинарията често бива да бъдеш далеч от родителите си, липсват ти седмица-две докато не свикнеш с новите хора, именно тогава се учиш да се справяш сам с трудностите на живота, за да бъдеш изградена достойна личност и ревностен християнин. Днес, да бъдеш семинарист е призвание. Призвание, което говори за мъжа много. Знаем, че един мъж трябва да има сериозно поведение, думата му да тежи като олово, да бъде достоен за уважение, а мирските училища не възпитават това, както се и вижда!

Влизаме в едно светско училище - ами то като влезеш имаш чувството, че Рогачов се е вселил в дечицата, които учат там. Учителите естествено не спомагат за тяхното възпитание. Това е така, защото училищата само учат, но не възпитават. Но като гледам колко учат..., ще си премълча.
 
Днешните училища са препълнени с агресия, пълни с блудство, препълнени със словоблудство. Не можем да крием, че учителите и цялата образователна система си мълчат за това, а децата ни всеки ден ни се оплакват, или ръководството се оплаква от тях, защото когато фактите говорят, оправданията нямат никаква тежест.
 Каква е тая политика, какво е това нещо. Имам още много работи да кажа и докажа за мирските училища, но всичко с времето си.

Стига да се споменат думите на Златуста, който казва така: "Не е ли безразсъдно да учим децата на изкуства, да ги пращаме в училище, нищо да не жалим за тяхното образование - а за тяхното възпитание в Господните поучения и наставления да не се грижим? Тъкмо затова ние ще пожънем плодовете от такова възпитание на своите деца, виждайки ги дръзки, невъзпитани, непослушни, развратни"!

Като говори за възпитанието на децата, Св. Иоан Златоуст казва: "Учителският труд, изкуството да образоваш душата е най-важно от всичко. Няма друг труд, който би се сравнил с него. Поверен ни е важен залог - децата, и ние трябва да образоваме преди всичко техните души". А Екатирининбургският епископ Ириней добавя: "От детето може да бъде направено всичко, което поискате. Неговата душа е подобна на мек восък. Върху нея може да бъде нарисуван и Божий образ, и дяволски. Всеки човек става такъв, какъвто го възпитат".

И тъй, драги родители, видяхте каква е разликата между духовното и мирското училище. Тъй като ние сме немощни хора и търсим удобствата, то нека ви уверя, че в Пловдивската семинария има всички удобства, от които се нуждае един човек. Сега, някои казват: "Е как да спя в една стая с други". Подредбата и конструкцията на целия пансион са много добре обмислени и направени, тъй като с тези неща не се е занимавал кой да е, а отново Църквата. Във всяка стая има по четири легла, по четири нощни шкафчета, по четири гардеробчета, и тъй нататък. Широко е. През зимата има отопление, а през лятото - ветрец. И през двата сезона има забавления за по-малките диванета. Важното, което трябва да отбележим е, че Семинарията пази много голяма и богата библиотека с духовни четива, и не само, но всичко полезно и нужно четиво за едно разумно дете.
 
В семинарията всеки ден се извършват богослуженията Утреня и Вечерня, а в неделя - Света Божествена Литургия, които пък също имат смисъл у възпитанието ни. Самото ставане в 06:30 ч. възпитава в нас сериозност и воля. Тези Богослужби ни показват нагледно това, което се изучава в богословските дисциплини. Те ни учат да се молим и да стоим прави пред Бога тъй, както стоим прави пред директорите, пред работодателите си, докато говорят с нас. Много деца се промениха в семинарията. Наистина, като че ли това място е един инструмент, който отрезвява мирогледа на човека.
 
Преподавателите, които играят най-важната роля тук, са едни доста образовани и възпитани хора, с много голям умствен и душевен багаж.
 
Те, с деликатните си пръсти, знаят къде да пипнат душата на детето, за да може то да се осъзнае и да отстрани вредната дяволска паяжинка от нрава си.
 
Призовавам Ви, драги родители, и Ви уверявам, че тук няма място за притеснения, но можете да бъдете напълно спокойни за Вашите деца, ако желаете именно те да бъдат бъдещето на Светата ни Църква и на Отечеството ни; ако желаете именно те да бъдат дълбоките психолози и познавачи на човешките души, и най-вече помощници на хората.

Ако имате въпроси, относно Семинарията и всичко свързано с нея и животът в нея - Питайте и ще Ви се отговори на драго сърце, защото именно от липсата на въпроси се зараждат всякакви съмнения, колебания, които ни пречат да отсъдим и оценим правилно и трезво.
Искам да пожелая на всички ревностно усилване във вярата, крепко здраве и истинска силна любов!

Благодатта и мирът на Преобразилия се наш Господ и Спасител Иисус Христос, Неговата велика милост и общението със Светия Дух да бъдат с всички нас!”.

Източник: facebook.com/Ivanov.SlivenEparchy