Розалия от гр. Сандански: Приета съм в университета в БАТ – един от най-престижните университети в Европа за тази специалност

Автор: Розалия от гр. Сандански | 20.08.2017



Следният текст е мотивационно писмо, с което Розалия от гр. Сандански, заедно с допълнителни документи, кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество" 2017. Целта на конкурса е да подпомага младежи в неравностойно положение, желаещи да учат висше образование. Всеки, който желае да помогне за следването на Розалия, може да види как би могъл да го направи следния адрес - http://milostiv.org/text/758

Родена съм през 1997 година в гр.Сандански, малък, но древен, слънчев и красив град. До завършване на 7-ми клас учих в едно от местните училища, увличах се по различни предмети, но към един изградих особено отношение – математиката. Още във втори клас започнах да ходя на математически състезания и за радост на всички имах успехи. Самата аз се чувствах щастлива, способна и окрилена, за това допринасяше и помощта на родителите ми. Точно тогава се случи най-страшното: баща ми почина. Не бих могла да опиша чувствата, които изпитвах тогава, но сега знам, че може би днес нямаше да пиша това писмо.

След завършване на 7-ми клас имах щастието да бъда приета в Националната природо-математическа гимназия „Акад.Л.Чакалов“ – гр.София. С майка ми и сестра ми се преместихме в София. През годините имах въможността да се развия и в личен, и  в научен план. За това много спомогна средата и учителите, на които съм истински благодарна. Отдадох се на усилено изучаване на математика /посещавах школи, четях теория, решавах задачи и ходех на състезания/. Спечелих призови места на национални и едно международно състезание. По това време проявих силен интерес и към химията. Не пропуснах да се включа и в олимпиадите по химия, където също постигнах много /два пъти класиране на национален кръг, а в 12-ти клас с призната оценка 5.75 за СУ/. През годините спечелих и редица стипендии /майка ми е много амбициозна/, което значително подпомогна семейния бюджет. Една от стипендиите /на Американска фондация за България/ включваше и лагер през лятото на всички стипендианти. Това помогна да се запозная и сприятеля с други млади хора, които имат сходни на моите интереси. Също така нарасна и личната ми мотивация за по-нататъшно обучение. Конкретизирах целите си. Реших да кандидатствам инженерна химия – наука, която съчетава математиката и химията. За мое щастие бях приета в университета в БАТ – един от най- престижните университети в Европа за тази специалност. Правителството на Обединеното кралство ми отпусна заем за обучение, а режийните поех сама. През лятото на 2016 година работих в София, спестих и пари от абитуриентския си бал и така финансирах заминаването си. След това, въпреки помощта на майка ми и другите близки роднини, се наложи да работя и от октомври 2016 година досега не съм спирала.

Мисля, че образованието е в основата на отношението на човек към света. Когато човек получи добро образование има реалния шанс да се реализира добре, да бъде независим и щастлив. А когато е щастлив, човек може да мисли за околните, за природата, да прави добрини, да бъде благодетел. Аз лично, бих желала, образованието ми  да има пряк досег с хората. Все още не съм решила какво точно ще работя, но бих искала да е в областта на генното инженерство или в създаването на козметика. Съществуват още много възможности, но и пред мен стоят още четири години обучение. Вярвам в бъдещето и се надявам да работя точно това, което би правило щастлива не само мен, но и хората, до които работата ми достига.

Снимка: http://www.freeimages.com/photographer/Daino_16-40392