Хасан от област Разград: Готов съм да се боря за върховенството на правото, защото то е върховеноство на ценности

Автор: Хасан от област Разград | 20.08.2017



Следният текст е мотивационно писмо, с което Хасан от област Разград, заедно с допълнителни документи, кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество" 2017. Целта на конкурса е да подпомага младежи в неравностойно положение, желаещи да учат висше образование. Всеки, който желае да помогне за следването на Хасан, може да види как би могъл да го направи следния адрес - http://milostiv.org/text/758

Изминалата учебна 2016/2017 година беше плодотворна и успешна за мен. Уверих се, че решението ми да следвам, е рационално, защото образованието премахва различията, без значение от какво естество са те. Бариерите се премахват чрез образованието, което не е някакъв чук, с който преподавателите (могат) да набиват знания в главата на своите ученици. То е специфична връзка и чудно въздействие между, образно казано, Светата Троица – учител – училище – ученик. Аз пожелах да съм част от тази прекрасна общност. От малък, колкото  и стереотипно да звучи, проявявам интерес към думите, които имат магнетичното свойство да причиняват, и към литературата, която е своеобразно убежище, в което се скривам тогава, когато веселенските ветрове толкова силно задухват, чак душата затреперва от тях. Не мога да не отбележа, че в унивеситета студентите се чувстват като потребители, защото – както казва поетът – „и за люлка, и за гроб, и за всичко: „Плащай!” Но въпреки това – уверен съм – ВУЗ-ът ще ми помогне да сбъдвам мечтите си и да добия  качества, необходими, за да помогна на тези, които се нуждаят от подкрепа.

Воден от думите на древноримския поет Хораций „напразни са законите без нравственост”, избрах да уча право. Другите ми мотиви в това отношение бяха и са следните:
 * Правото ще ми даде възможност да пресека това сиво небе, което е надвиснало над нас /заради дефицит на нравственост/. Правото е най-важният обществено-нормативен регулатор, антипод на хаоса в обществото. Проблемът е, че не изпълнява своите изначални функции и моята цел е да променя поне отчасти съдебната система, за да възвърне пастелните си тонове небето ни;
* Правото ще ми позволи да помогна на много хора наведнъж. Ако предизвикам една (положителна!) промяна в правосъдната система, хиляди ще са облагодетелстваните, защото правото не е от науките, които са безразлични към човека, напротив – то съществува, за да удовлетвори правнорелевантните интереси на човешките индивиди. А днес правото обслужва не интересите на Човека, а на произвола, който се е настанил под одеждите му;
* Рудолф фон Йеринг в забележителния си труд „Борба за право” детерминира правото като борба за справедливост. Считам, че съм борбена личност. С оглед личните качества (intuitu personae), които притежавам, считам, че съм призван да участвам в тази борба.

Може би е малко ненормално да се занимаваш с право в държава, в която законите не се зачитат, честните са изолирани, справедливостта броди като едно „правно зомби”, моралът е изпразнен от съдържание, почтеността не е на почит. Подобно на Дон Кихот от едоименната творба на Дефо, с присъшата  му благородна лудост аз съм  готов да се боря срещу неправдата и за върховенството на правото /не на закона, както коректно отбелязва един голям/, защото върховенството на правото е върховеноство на(д) ценности, които са фундаментални за всички нас.

Желанието ми е да изградя академична кариера и да работя като адвокат. Защото изисква широки познания – адвокатът трябва да мисли и като прокурор, и като съдия, и като свой колега – опонент, за да отвърне подобаващо на „ударите”. Голяма дързост се изисква. „Да говориш красиво за красивите неща, е лесно, защити доказан престъпник в съдебната зала. Ако можеш!” (Калистен). От друга страна – адвокатурата, макар да е част от съдебната система, е независима. Това би ми позволило да работя безпристрастно, защото няма да разполагам с държавна власт, която – струва ми се – е толкова сладка, че доста хора се отказват от морала и другите си човечшки качества заради нея.

Що се отнася до образованието – процесът е огледален. То ще помогне на мен, а аз – на него. Българското образование е на едно прилично ниво. Все още! Но хубавото може да стане още по-хубаво. Преди образОванието ни да се е превърнало в злокачествено образУвание, аз искам и ще му помогна с каквото мога. А образованието ще разшири духовните ми хоризонти, ще ми даде добра грамотност не само по отношение на пунктуацията, правописа и граматиката, а грамотно гледище към живота. Ще ми помогне да изградя качествена ценностна ска́ла и да на напиша такава нравствена конституция, която да не ми позволи да кривна по житейския друм – ни лек, ни лесен.

„Помогни ми да те возвися” е била апломбната мантра на училището едно време. Днес, за жалост, мнозина не успяват да продължат (дори прекъсват) образованието си поради материални стеснения. Вън от всяка демагогия искам да уточня, че произхождам от средностатическо семейство, което изпитва финансови затруднения, тъй като поддържа един студент и един ученик. Ако бъда Ваш стипендиант, ще се зарадвам най-много за това, че семейството ми ще получи определено облекчение. Но радостта ми ще се множи, ако подпомогнете ученици/студенти, които заслужават повече от мен, и чиито семейства са в по-влошено финансово положение от моето.

Снимки: pixabay.com