Децата от столичния храм Св. Андрей Първозвани в помощ на семейството от Търговище

"Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили" /Мт 25:40/

В навечерието на Рождеството на Спасителя възпитаниците на неделното училище на столичния храм „Св. ап. Андрей Първозвани“ организират благотворителен базар, средствата от който ще бъдат дарени на нуждаещо се многодетно семейство.

Второто провеждане на базара ще се състои на 17 декември (първото беше на 10 дек.) от 10:30 ч. в храма на ул. „Опълченска“ 112. Всички предлагани картички, украшения и красиви предмети с рождественско настроение са изработени от самите деца. Материалите за картичките бяха подготвени и предоставени от талантливата Калина Бакалова от гр. Габрово, разказват инициаторите.

Децата и техните ръководители са избрали семейството, което да подкрепят, след като разбрали неговата история от сайта Милостив.org. Семейството на Стефан и Биляна от Търговище има четири деца, а бащата, който се грижи за изхранването му, е болен от рак в тежка форма... (Подробна информация можете да намерите на интернет страница: www.milostiv.org).

Председателят на храма прот. Стилиян Табаков се обръща към всички християни да подкрепят желанието на децата да помогнат на хора в нужда: „Нека приютим в молитвите си тези наши братя в Христа, защото знайно е какви чудеса върши общата молитва по съглашение! Приканваме всички православни християни на 10 и 17 декември, след светата Божествена литургия да посетят организирания благотворителен базар в храм „Св. ап. Андрей Първозвани“ на ул. „Опълченска“ 112, за да помогнем според силите и вярата си на бедстващото семейство да преживее тежките месеци, които ги очакват! Да се възрадваме в Господа като напълним светилниците си, защото Сам Господ облажава милостивите по сърце!

Спомняме ли си благодатното състояние на духа, в което бяхме, когато за последно облякохме, нахранихме, напоихме или посетихме някого в нищетата му? И наместо веднага и без да се обръщаме да си тръгнем оттам, както след индулгенцията на поредния sms за непознат, останахме до него макар и за няколко минути? Да му дадем утеха, надежда и кураж, въпреки собственото си безсилие? Да покървим заедно, сърце до сърце, без да уязвим достойнството му? Да му поговорим с болка и състрадание за великата Божия милост, която го е споходила, за да се намира в такова положение? При това не непременно по празници...

Ако не сме приспали напълно сърцето си, това не е било така отдавна. Децата ни са тези, които ще ни припомнят най-бързо това чувство, и то – за слава Божия – твърде често в навечерието на голям християнски празник, когато съвестта се изпитва и проверяваме маслото в светилниците си“.